Благоприятното качество на живот е неразделна част от европейската социална политика. Европа обещава на своите граждани по-голям достъп до обширен брой нови възможности и свободен достъп до публичните ресурси, като по този начин хората ще оформят своите предпочитания и очаквания. За да постигне целите си, Европа разчита на колективните институции и споделените ценности. Едни от фундаменталните особености на европейското общество са високата степен на интеграция между икономическата и социалната политика ; присъствието на добре развитo публично-социално снабдяване и утвърждаването на индивидуалните и колективни права в националните и междунационалните правни и институционални системи.

През 2003г. Европейската фондация за подобряване на условията на живот и работа (EQLS) изнесе първия доклад за европейското качество на живот, обхващащ 28 държави – 27-те членки на Европейския съюз и Турция. Тези страни бяха групирани според техните политически ситуации. В изследването са включени три групи страни – оригиналните 15 членки, 10-те т.нар. нови членки, които се присъединиха към съюза през 2004г. и три кандидатки – България, Румъния и Турция. EQLS тества шест ключови области за качество на живот:

• работа;
• икономически ресурси;
• семейство и домакинства;
• живота на общностите и социалното участие;
• здравето и здравеопазването;
• познанието, образованието и обучението.

Концепция за качеството на живот

Докладите на EQLS осигуряват голям набор от политически свързана информация, служеща да разкрие – ако не една нова Европа- то поне съвременна такава. В доклада се набляга на аналитичната насока, която подчертава голямото измерение на качеството на живот заедно с връзката между обективни състояния и субективната човешка оценка на тези ситуации и важността на времевия фактор и човешкото възприятие за качеството на обществото. Основната идея на тази концепция за качеството на живот се състои в триадата на „да имаш, да обичаш и да бъдеш”, съотнесени респективно към материални ресурси, персонални и социални взаимоотношения. Концепцията разкрива и друга насока – връзката между индивидуалното добро състояние и общото „качество” на обществото. 

Специфичните теми, засегнати в доклада на EQLS са:

• Удовлетвореност от живота
• Щастие и чувство на принадлежност
• Неравенства в доходите и бедността
• Социалния аспект на жилищата
• Семейства, работа и социални мрежи
• Качество на работа и качество на живот
• Градско-селски различия
• Оползотворяване на времето през житейския път
• Участие в гражданското общество

Тези теми представляват съчетание от информация, която основана на преценката на хората относно техните собствени условия за живот, ни показва една по-обширна картина на днешна Европа.

Концепцията за качеството на живот обхваща 3 насоки в изготвянето на целите на политиките на Европа. Първо, субективното „да бъдеш добре” ни осигурява важна допълнителна информация относно степента, до която нуждите на населението са задоволени. На второ място,искането на мнението на хората относно качеството им на живот е един от най-добрите начини да разбереш какво те наистина желаят. И на трето място, концепцията и нейните насоки са съответстващи на природата на днешните общества в Европа – където персоналният избор се цени високо и където хората имат големи очаквания относно възможностите и преживяванията, достъпни за тях.

Ключови заключения на доклада

Докладът се фокусира на следните шест ключови предпоставки, които помагат да разберем качеството на живот в Европа:

• Повечето европейци са социално интегрирани и маргиналността е малцинствено явление
• Съществува значителна разлика между нивото на задоволеност, както в, така и между отделните страни
• Съществува разлика във възприемането на причините за социалното напрежение
• Социалните обстоятелства играят много важна роля за възприемането на качеството на живот
• Доходите и националното благополучие са важни предсказатели за качеството на живот
• Недоверието в институциите се наследява в новите страни членки на ЕС

Повечето европейци са социално интегрирани и маргиналността е малцинствено явление

Социалните мрежи за подкрепа са силно развити във всичките 28 страни, които обхваща EQLS. Около 80-95% от населението са уверени, че ще получат помощ от близки, приятели и съседи, когато имат лични проблеми. Взаимната семейна помощ е много силна във всички държави, което ни показва, че наред с другите неща, семейната подкрепа представлява най-устойчивата форма на помощ за европейците, когато те се нуждаят от такава. В 25 от 28-те страни, хората са настроени по-оптимистично, отколкото песимистично относно този въпрос.

Европейците са също така и политически обвързани: 95% от хората участват или в доброволни или в неформални организации или и в двете; 92% участват в обикновени политически дейности или имат потенциала да разискват различни политически теми чрез интернет. Взети заедно тези факти ни показват високото участие на хората в Европа, както в официални, така и в неформални контакти и занимания.

Съществува значителна разлика между нивото на задоволеност, както в, така и между отделните страни

В повечето страни около една трета от хората се чувстват много задоволени от качеството си на живот; половината от анкетираните са по-скоро недоволни от състоянието си и около една пета се сблъскват с проблеми, които водят до незадоволеност и недоволство от качеството на живота, който водят. Важността на тези заключения от гледна точка на политическата перспектива има две измерения: политиците трябва да продължат да отделят внимание на проблема с неравенствата и да обновят усилията си за подобряване достъпа на всички до материални и други ресурси. За политическите цели е необходимо да се направят и аналитични изследвания за рисковите групи.

Хората, които изкарват над средните доходи в по-малко заможните страни( новите членки и кандидатките за членство в ЕС) претендират, че са по-бедни от хората, които изкарват под средните доходи в по-богатите страни (ЕС 15).  Различията между тези страни са очевидни в много отношения:  работни условия, начин на живот, употреба на интернет и т.н. Още повече, че чувството на удовлетвореност е широко разпространено в Централна Европа, но не и на изток. Интензивността на това разделение е поразителна. Например резултатите показват, че в страните-кандидатки за членство заедно с много от новите членки на ЕС, домакинствата с доходи над средните са в повечето случаи са лишени от много повече блага в сравнение с тези домакинства от ЕС15, които са с доходи под средните.  

Забележка: Средното ниво на бедността се определя от 6 точки, които анкетираните не могат да си позволят: 1) поддържането на адекватна температура в дома; 2) осигуряване на ежегодна почивка; 3) замяна на старата мебелировка; 4) присъствието на месо в менюто всеки втори ден; 5) закупуването на нови дрехи, а не втора употреба; 6) да се излиза на заведение с приятели или роднини поне веднъж месечно

Идеите за това от какво се определя качеството на живот не се различават много в различните страни в Европа: основното във всички тях, това което определя нивото на задоволеност, е добрият доход, задоволителен семеен живот и добро здраве. Разбира се, остава въпросът как хората сами определят своето състояние. В процеса на европеизация хората се сравняват не само със своите сънародници, но и с гражданите на останалите страни от Европа.

Съществува разлика във възприемането на причините за социалното напрежение

Причините за социалното напрежение варират в отделните региони на Европа. Класовите напрежения са най-големи в новите страни-членки и кандидатките за членство в ЕС. Основните социални различния са във възприемането на богати и бедни, на управляващи и работници. В същото време в ЕС15 най-разпространеното схващане за причините за социално напрежение се коренят в расови и етнически разделения. Тези различния в отношенията въплъщават нуждата да се премине отвъд традиционния фокус на ЕС  относно социалните изключения, които традиционно приписват напрежението на икономическите различния. Проблемите на безработицата биха могли прекомерно да повлиаят на някои етнически и расови малцинства, докато членовете на мнозинството изпитват трудности при възприемането на различните в техните общества. Но е немислимо социалното напрежение да се преписва само на икономическите фактори. Вместо това, ЕС трябва да развие стратегии, целящи преодоляването   на културните и расови дискриминации. Това е много наложително в днешно време, т.к. това напрежение може да достигне и до стабилните сега държави в Централна Европа поради процеса на свободна миграция на расови и етнически малцинства.

Социалните обстоятелства играят много важна роля за възприемането на качеството на живот

на индивидуално ниво съществува много силна връзка между доходите и субективното състояние „да бъдеш добре”. Тези, които получават високи доходи се чувстват задоволени от живота, който водят, докато тези с ниски доходи – не са.  

Анкетираните, които са по-необразовани, болни или безработни също изпитват по-ниски нива на задоволеност от качеството на живот, който водят. Друг фактор, който има важна роля е мнението на хората относно обществото, в което живеят. Хората, които вярват в системата на взаимопомощ и в своите съграждани са по-доволни от качеството си на живот. Представите на хората за обществото и обществените обстоятелства имат ефект върху задоволеността, щастието и отчуждаването. В много страни социалната подкрепа от приятели и семейството има важна роля за определяне на нивата на задоволеност. Един от политическите изводи е, че политиците трябва да съсредоточат силите си към прилагането на различни фактори, които да подобрят социалната задоволеност, въпреки че основното съотношение между достъпа до материални ресурси и качество на живот остава относително стабилно сред отделните държави.

Доходите и националното благополучие са важни предсказатели за качеството на живот

Фактори като нивото на просперитет, качеството на обществото и на правителството са, от една страна, много силно свързани помежду си и в същото време представят съвсем различни индикатори за качеството на живот. Това са следствия от:

• Колкото по-ниско е нивото на националния доход, толкова е по-високо нивото на отчужденост и по-ниско нивото на  „да бъдеш добре”.
• Брутният вътрешен продукт на отделните държави съставлява важен фактор за оценката на хората относно качеството на работата им и удовлетвореността от професията
• Колкото по-бедна е държавата, толкова по неактивни са нейните граждани в участието си в гражданското общество
• Възприемането на „качеството” на обществото варира заедно с националното икономическо действие

Недоверието в институциите се наследява в новите страни членки на ЕС

Въпреки че новите страни членки утвърдиха своя демократичен път чрез стремежа си за признаване от ЕС, предишният им комунистически социален строй е оставил трайни следи на недоверие в обществените институции и гражданското общество. В миналото комунистическият режим е принуждавал индивидите да участват в политически и граждански организации, независимо дали искат или не. Още повече, че тези организации не са представлявали позициите на гражданското общество, а са били контролирани от партията.

 Високите нива на участие в гражданско-обществените институции насърчават сцеплението в отделните страните и в същото време подтикват правителствата да осъществяват диалог с представителните организации. Принудителната политическа мобилизация на гражданите от новите страни членки на ЕС е оставила огромна, която се изразява в нежеланието на хората да участват в каквито и да било доброволни организации, независимо дали са образователни, благотворителни, търговски или просто за развлечение. За това не е изненадващо, че участието в такива организации на гражданите на Скандинавските страни е около 10 пъти по-високо. Ниските нива на участие също така кореспондират и с ниското ниво на доверие в националните системи за взаимопомощ.